Всеки родител иска и прави всичко възможно, за да бъде детето му здраво и да успява. За съжаление много често методите на възпитание са по системата “проба - грешка”. А онова, което остава незабележимо за самите нас е фактът, че всъщност ние ползваме предимно моделите на възпитание, които са прилагали собствените ни родители. Предлагаме ви да отговорите максимално честно на въпросите, за да се ориентирате кой е вашият възпитателен стил. Винаги може да го коригирате - важното е да имате желание!

1. Кое в по-голяма степен определя характера на човека?
А/ Предимно възпитанието.
Б/ Съчетанието на вродени дадености и условията на средата.
В/ Преди всичко вродените особености.
Г/ Нито едно от посочените, а по-скоро жизненият опит.

2. Как се отнасяте към твърдението , че децата възпитават родителите си?
А/ Това просто е игра на думи и няма нищо общо с действителността.
Б/ Съгласна съм с това.
В/ Готова съм да се съглася с това при условие, че не се пренебрегва и традиционната роля на родителите като възпитатели.
Г/ Затруднена съм да отговоря - не съм мислила за това.

3. Кой от следните цитати приемате за най-верен?
А/ “Ако няма какво повече да кажете на детето, кажете му да отиде да се измие.”
Б/ “Цел на възпитанието е да научим децата да се оправят без нас.”
В/ “На децата са нужни не поучения, а примери.”
Г/ “Ако научиш сина си на послушание, значи си го научил на всичко.”

4. Смятате ли, че родителите са длъжни да просвещават децата си по въпросите на пола?
А/ Мен никога не са ме учили на тези неща.
Б/ Смятам, че родилите трябва в достъпна форма да удовлетворят възникващият у децата интерес към тези въпроси.
В/ Когато децата пораснат достатъчно, трябва да се говори с тях за това.
Г/ Най-добре е първо родителят да говори по тези въпроси с детето.

5. Трябва ли родителят редовно да дава джобни пари на детето?
А/ Ако поиска - трябва да му дава.
Б/ Най-добре е да му дава пари за определена цел и разходите да се контролират.
В/ Добре е да му дава пари за определен срок (една седмица или един месец), за да се научи детето да планира разходите си.
Г/ Когато е възможно, може понякога да му дава някаква сума.

6. Как ще постъпите, ако разберете, че вашето дете е обидило друго?
А/ Ще се разочаровам и ще се постарая да разговарям с обиденото дете.
Б/ Ще се опитам да изясня случая с родителите на другото дете.
В/ Децата сами ще се разберат помежду си, при тях обидите бързо се забравят.
Г/ Ще посъветвам детето си как да се държи в подобни ситуации.

7. Как се отнасяте към говоренето на “мръсни думи” ?
А/ Ще се постарая да обясня на детето, че в нашето семейство и въобще сред порядъчните хора това не е прието.
Б/ Това трябва да се пресече в зародиш! Да се прекъсне връзката с тези деца, които говорят “мръсни думи”.
В/ На това не трябва да се отдава голямо значение - все пак всички понякога употребяваме тези думи.
Г/ На детето трябва да се позволява да изразява чувствата си, независимо че понякога го прави по начин, който не ни харесва.

8. Дъщеря ви, която навлиза в пубертета, ви моли да я пуснете на вилата на нейна съученичка. Родителите на другото момиче няма да са там. Ще я пуснете ли?
А/ В никакъв случай. Ако децата искат да се повеселят, това трябва да става под надзора на родителите.
Б/ Възможно е, но ако зная, че приятелките й са порядъчни момичета.
В/ Тя е разумен човек, за да вземе правилно решение, но аз ще се безпокоя.
Г/ Не виждам причина да й забранявам.

9. Как ще реагират, ако разберете, че детето ви ви е излъгало?
А/ Ще се постарая да предизвикам у него чувство за вина и ще го разоблича.
Б/ Ако случаят не е много сериозен, няма да се занимавам с това.
В/ Ще се разстроя.
Г/ Ще се опитам да разбера защо ме е излъгало.

10. Смятате ли, че давате добър пример на вашето дете?
А/ Безусловно.
Б/ Старая се.
В/ Надявам се.
Г/ Не знам.
Отбележете вашите отговори в таблицата. Вашият стил е този, при който имате най-много съвпадения.

АВТОРИТЕТЕН СТИЛ
Вие разбирате и осъзнавате важната роля, която имате за определяне на характера на вашето дете, но признавате и правото му на саморазвитие. Трезво преценявате кои искания трябва да се задоволяват и кои - не. Готови сте да преразгледате своите позиции по отношение на възпитанието.

АВТОРИТАРЕН СТИЛ
Вие ясно си представяте какво трябва да бъде вашето дете и прилагате максимални усилия, за да постигнете това. Във вашите изисквания към детето вероятно сте много строги и неотстъпчиви. Може би на детето не му е приятно да бъде с вас.

ЛИБЕРАЛЕН СТИЛ
Вие високо оценявате способностите на вашето дете, прощавате му слабостите. Лесно общувате с него, доверявате му се, не сте склонни към забрани и ограничения. Не трябва ли да се замислите: по силите ли е на детето такава свобода?

ИНДИФЕРЕНТЕН СТИЛ
Проблемите на възпитанието на детето не са първостепенни за вас. Привърженици сте на тезата, че то трябва да се научи само да се справя с нещата от живота. А може би има нужда от вашата подкрепа и внимание?

Очакваме вашите коментари и въпроси!