ПРИКАЗКА ЗА БЕЛИЯ И ЧЕРНИЯ ХЛЯБ
09.09.2010Автор: Ангел Чортов – Ангар
Едно момченце от малко останало сираче и майка му го дала на чужд човек да е чираче.
Във недалечно време в селцата ни красиви живеели децата безгрижни и щастливи. Ала властта завзели управници, които ограбвали страната нахално и открито. Настанала в страната свирепа беднотия и тръгнали децата отново по просия.
Тук няма да разказвам за майчината мъка, за страшната ѝ болка от тежката разлъка. Но имала жената, освен това момиче – на малкото момченце по-мъничко сестриче. А майката била тя безработна, а детските надбавки при тая скъпотия не стигали за мръвка. И трябвало момчето във къщи да помага или поне самичко да си изкарва хляба.
Решението взели, а как да се изпълни – в страната с безработни навсякъде е пълно. Малцина са имотни, а много – безимотни, и шестдесет процента от тях са безработни.
В едно балканско сèло живеел чорбаджия в селото си известен със прозвището “Злия”. На своите ратаи той никога не плащал – измамвал ги със нещо и после ги отпращал. Та той наел момчето да му пасе овцете.
- Ще ми пасеш овцете. Но имай ти предвид – храната ти ще бъде бял хляб и лук кромид! След половин година ще вкараме овцете в егрека и които прехвърлиш през плета, откарвай ги, където поискаш на света. Обаче ако нищо не можеш да прехвърлиш, отиваш си без нищо и няма да се сърдиш!
Момчето се наело, защото било смело, защото било здраво, изглеждало прекрасно, а чакало и още мъничко да порасне. Но вместо да пораства, то взело да слабее. От бурята се люшка, от вятъра – люлее. Краката му се спъват в проклетите къпини, през гъстите клонаци не може да премине. Затича се за малко – и трябва да почине.
От царско време още тоз, който е богат, единствен го почитат. И той е кум и сват.
А слаб ли е и беден, не искат да го знаят. И гъските му съскат, и палета го лаят. Огнището му гасне и покривът му капе. На него му се случва овца да го ухапе.
Овцете били кротки, магарето – добричко. В съгласие момчето живеело със всички. И кученцето Стела, и то било добричко, игриво и гальовно, и ласкаво със всички. Със кученцето Стела то хляба си деляло, и нощем с него спели под общото одеяло. Веднъж-два пъти даже и лук кромид му дало, но кученцето Стела от него не ядяло.
Но в стадото пасял и космат козел огромен, с рогата и брадата на дявола подобен.
Като разбрал козелът момчето, че е слабо, наместо да го пази или да му помага, издебвал и го блъсвал внезапно със рогата, така, че то, момчето, да падне на земята. И след това над него козелът като блеел, за всички било ясно, че гадно му се смеел.
Така ли или инак, настанало е време за своя труд момчето заплатата да вземе.
Решило да прехвърли една овца голяма – оказва се, че сили да я помръдне няма.
Решило да прехвърли едно по-дребно шиле – и него да повдигне не му достигат сили. Решило да прехвърли то кученцето Стела – за неговите сили и тя била дебела!
- Видя се, че и агне не можеш да прехвърлиш. Отивай си без нищо и няма да се сърдиш! – тъй злият чорбаджия презрително му казал, усмихнал се злорадо и пътя му показал.
Посърнало момчето по пътя си вървяло. До сухата чешмичка да си почине спряло.
Ще питате чешмата защо била е суха? В страната ни царяла навсякъде разруха. Във недалечно време е имало чешмички и пиели на воля от тях безплатно всички. Но алчните търговци, когато се явили, по гари и градинки чешмите разрушили. Повредили чешмите, та всички по неволя да плащат швепс и бира, и скъпа кока-кола.
Един човек до него на камъка приседнал. Приседнал и в лицето момченцето погледнал.
- Защо, момченце мило, си толкова унило? Видях те отдалече – едва-едва се влачиш. Така изглеждаш, сякаш след малко ще заплачеш!
И тук момчето вече съвсем не издържало и рукнали сълзите, и то се разридало. Разказало му всичко, тъй както си е било, избърсало сълзите и млъкнало унило.
- Недей да се отчайваш! По пътищата прашни на хората се случват нещастия по-страшни. Един съвет полезен аз искам да ти дам. Дали да ме послушаш – това решавай сам. Върни се ти отново при този чорбаджия, навсякъде известен със прякора си “Злия”, пак половин година да му пасеш овцете. Но искай да те храни със черен хляб от ръж, и не кромид, а чесън със хляба да ти дава. От черен хляб и чесън човекът заякчава. След половин година на черен хляб от ръж ще бъдеш здрав и пъргав и силен като мъж. След половин година, когато със човека затворите отново овцете във егрека, ще можеш да прехвърлиш и кученцето Стела, овцете и овена, та даже и козела!
И ето го момчето отново в планината. Но черен хляб и чесън си носело в торбата. А белия откакто със черен хляб сменило, със всеки ден момчето се чувствало по-силно. Започнало да тича през храсти и падини, прескачало свободно рекички и къпини, катерело се бързо и смело по скалите – то във това изкуство надминало козите.
Започнало момчето нарочно да тренира. То камъни големи по пътя си подбира, повдига ги и хвърля високо над главата, така че те да паднат зад него на земята. А кученцето Стела край него все търчало и джавкало от радост за щяло и нещяло.
Козелът глупав само все нищо не разбирал. Единствен той в момчето промяна не съзирал. И пак си се засилвал с рога да го удари. Момченцето обаче със скок го изпреварвал и винаги козелът се тряскал със рогата или в дърво дебело, или пък във скалата.
Търпяло го момчето, ала веднъж козелът с рогата си ударил и кученцето Стела. И кученцето Стела от болка изскимтяло. Момченцето веднàга на място дотърчало. С една ръка козела хванало за брадата, а с другата така го жеркосало с кривака!
Козелът се объркал, започнал да се дърпа, започнал да се мята и паднал на земята, и молел за пощада, и врякал като яре. Козел разбира само, когато го ударят! И след това наблизо не смеел да минава. Щом идвало момчето, той се отдалечавал. А минел ли наблизо, пристъпвал много леко, в готовност в бяг уплашен да хукне надалеко.
А колко хубаво е в планината, когато ти е ведро на душата! Разстилат се просторните поляни, от топли слънчеви лъчи огрени. Закука кукувичката – по нея човек гадае колко ще живее. В гората бистри изворчета бликат. И нежно гургуличките гурликат. И гълъби по дъбовите клони ухажват гълъбиците с поклони. Орел кръжи високо в небесата, оглеждайки надлъж и шир земята.
А пък в следобедния зной навсякъде цари покой и само тихичко се чува кълвачът – слънчевата птица, която клоните лекува.
И тези чудни нощи в планината! Щом слънцето потъне под земята, на черен гарван слиза тъмнината и свиват венчелистчета цветята – тичинките да скрият от росата. Сред буците залутани щурчета свирукат с чуруликащи гласчета, а злобно с кама между зъбите комарите налитат и в ушите като сирена с вой омразен вият, преди да кацнат с кръв да се напият.
С тревожен вой среднощният чакал вещае безизходност и печал. Децата му са вероятно боси, и той сандалки търси и им носи, но ги премерва, вижда, че не стават и в храстите над пътя ги оставя.
От черен клон със фосфорни очи го гледа бухалът, но си мълчи.
И треперлив, безкрайно тъжен зов, звучи над овлажнените ливади. “Душата ми е жадна за любов!” – викът на грозните, самотни жаби. Най-дивното във случая е как
природата от смърт ги е спасила, като от слухов орган е лишила змиите – най-големия им враг.
Момченцето със кученцето Стела лежало будно в топлата постеля, загледано във някое звездиче, и мислело за скъпата си майка и милото си, хубаво сестриче.
В тъги и в радост лятото минàло. И ето пак, че време се задало овцете да затворят във егрека. А злият чорбаджия предвидил да направи плета от нови пръти – по-дълги и по-прави.
Застанало сред стадото момчето. То вече било силно и напето. Започнало със кученцето Стела – тя като пойна птичка прелетяла високо над преплетените пръти,
обърнала се десетина пъти във въздуха и после на краката се приземила леко на земята.
След туй захвърлял агънцата малки – не тъй високо, че било би жалко, ако при тупването на земята на някое се подкосят краката. А след това овцете захвърчали
една след друга, сякаш са парцали. Овенът доброволно тръгнал там – страхувал се да не остане сам. Козелът дълго в ъглите се криел – боял се, че пак ще го набият. Ала момчето бързо приближило, за задния му крак го уловило и сякаш не козел, ами хвърчило, над прътите високо го хвърлило. При тупването си върху земята той само малко си подбил краката.
Огледало се после край себе си момчето. Магарето в егрека едничко било, клето. Момчето за ушите магарето хванало и бързо на петите като се завъртяло, прехвърлило го, както спортисти хвърлят чук. За първи път магаре във въздуха летяло и няколко минути тържествено ревяло!
Прибрало се момчето във родното си село, повело цяло стадо, с магарето начело.
Посрещнали го с радост, със сълзи във очите, любимата му майка и милото сестриче.
Те стадото продали, живеят в нова къща, и много се обичат, и дружно се прегръщат.
