Според съвременните учени оплодената яйцеклетка вече има “съзнание” за това дали  бременността е желана, или не. Смята се за  доказано, че бебето в утробата чува, усеща, вижда, преживява и даже се обучава на елементарно ниво. В естествения процес на бременността чрез майката се осъществява пренатално възпитание. То е свързано с жизненоважния въпрос за качеството на бъдещото поколение. Идеята за формирането на жива и смислена връзка с бебето в хода на  бременността съществува отдавна. Съвременни научни медицински и психологически изследвания доказват, че мислите и емоциите на бременната жена оказват непосредствено влияние върху развитието на бебето й, а също и на неговото самосъзнание. Известният френски акушер-гинеколог Мишел Оден посочва, че за съвременните родители е изключително важно да знаят и да почувстват това, което става през бременността, какво чувства детето по време на раждането и в процеса  на кърмене. Американският учен Д. Чембърлейн доказва, че мозъкът и чувствата на детето функционират много по-рано, отколкото се смяташе досега. Интересен е опитът, който Томас Верни сподея в своята книга „Тайният живот на нероденото дете”:
„Бременни жени са били накарани да  легнат по очи за двадесет до тридесет минути върху маса под ултразвуков апарат. Онова, което д-р Рейнолд умишлено не им казал е, че когато една жена лежи по този начин,  нейното дете след време също притихва и престава да се движи. Когато всяко дете се успокоявало, съобщавали на майка му, че ултразвуковият екран показва, че нейното бебе не се движи. Ужасът, който тази информация е предизвиквала, бил очакван и предумишлен. Д-р Рейнолд искал да види колко бързо страхът на майката се регистрира от детето и как то реагира, когато това стане. Във всички случаи реакцията била незабавна: секунди след като всяка майка научавала, че детето й лежи неподвижно, образът на екрана на ултразвука започвал да се движи. Никое от бебетата не било изложено на застрашаваща опасност, но веднага щом почувствало страданието на свояте майка, то започвало0 мощно да рита. Много вероятно е част от реакцията на бебетата да се е дължала на повишаването на нивото на адреналина при майката, причинено от ужасяващото съобщение на д-р Рейнолд, но става дума само за част от реакцията. На друго равнище тези деца са реагирали със съчувствие към болката на своите майки.”

Много се говори за ролята на стреса и неразумния начин на живот и как те се отразяват върху бъдещото поколение. Все по-чести са детските депресии, психичните разстройства в детска възраст. Все повече родители се чувстват безсилни да се справят с възпитанието на своите деца. Много малко обаче си дават сметка за “екологията” на вътрематочния живот. Неоспорими са доказателствата, че психологичното и интелектуалното развитие на личността започват от вътреутробния период. Многогодишните наблюдения на учените показват, че детето се чувства щастливо или нещастно, агресивно или обичано, спокойно или раздразнително в своя последващ живот в зависимост от това как се е чувствала майка му и какви сигнали му е подавала в пренаталния период и от осезаемото присъствие на бащата. Изграждането на връзка между детето и неговите родители  започва много преди то да се е родило. Затова напоследък толкова се говори за начините  за общуване с бебето. Това никак не е трудно.

• На първо място бъдещата майка трябва да си осигури спокойна и хармонична обстановка. Стресът се отразява неблагоприятно върху плода, особено в ранните срокове на бременността, когато може да предизвика спонтанен аборт. А  през 24-ата гестационна седмица вече се регистрира епизодична електрическа активност на феталния мозък. Това от своя страна подсказва, че всяко състояние на намален приток на кислород към плода (което се става при силен стрес на майката) ще се отрази неблагоприятно върху мозъчните структури.

• Докосването и галенето на корема на бременната жена има релаксиращ ефект и може да успокои напрегнатата маточна мускулатура, да понижи тонуса на матката и да предотврати появата на нежелани контракции. Така бебето ще се чувства по-комфортно.

• Говоренето, слушането на музика, пеенето са комуникация между родителите и нероденото дете, която все по-често се препоръчва от съвременната пренатална психология. През 7-ия лунарен месец нервната система на плода е достатъчно зряла и в мозъка вече са локализирани всички сензорни и моторни центрове. Плодът има усещания за допир и болка. Различава по-силните външни звуци от тези, които съпровождат вътреутробното му развитие. През 27-ата гестационна седмица бебето реагира на интензивна външна светлина и може да извръща глава към нея. А в 32-рата седмица от зачатието невролозите приемат, че бебето осъзнава това, което се случва около него. Скенирането на мозъка му показва наличие на периоди на покой и активност. Така че - говорете му, пейте му песни или просто слушайте заедно приятна музика.

• Избягвайте прякото въздействие на електромагнитните излъчвания: стойте по-малко пред компютъра и телевизора, говорете по-малко по мобилния телефон. Науката все още не е дала окончателен отговор доколко техните въздействия са безопасни за развиващото се бебе.

• Заобиколете се с красиви вещи, гледайте леки и забавни филми, срещайте се с позитивно настроени хора, които ви зареждат с енергия. Мечтайте с любов за бъдещата среща с детето, помислете какво бихте му казали за добре дошло. Водете си дневник на бременността.

• Споделяте вашите притеснения с познати, приятели, но най-добре – със специалисти!

Диана Димитрова
акушерка
магистър по психология

        Всеки родител иска и прави всичко възможно, за да бъде детето му здраво и да успява. За съжаление много често методите на възпитание са по системата “проба - грешка”. А онова, което остава незабележимо за самите нас е фактът, че всъщност ние ползваме предимно моделите на възпитание, които са прилагали собствените ни родители. Предлагаме ви да отговорите максимално честно на въпросите, за да се ориентирате кой е вашият възпитателен стил. Винаги може да го коригирате - важното е да имате желание!

1. Кое в по-голяма степен определя характера на човека?
А/ Предимно възпитанието.
Б/ Съчетанието на вродени дадености и условията на средата.
В/ Преди всичко вродените особености.
Г/ Нито едно от посочените, а по-скоро жизненият опит.

2. Как се отнасяте към твърдението , че децата възпитават родителите си?
А/ Това просто е игра на думи и няма нищо общо с действителността.
Б/ Съгласна съм с това.
В/ Готова съм да се съглася с това при условие, че не се пренебрегва и традиционната роля на родителите като възпитатели.
Г/ Затруднена съм да отговоря - не съм мислила за това.

3. Кой от следните цитати приемате за най-верен?
А/ “Ако няма какво повече да кажете на детето, кажете му да отиде да се измие.”
Б/ “Цел на възпитанието е да научим децата да се оправят без нас.”
В/ “На децата са нужни не поучения, а примери.”
Г/ “Ако научиш сина си на послушание, значи си го научил на всичко.”

4. Смятате ли, че родителите са длъжни да просвещават децата си по въпросите на пола?
А/ Мен никога не са ме учили на тези неща.
Б/ Смятам, че родилите трябва в достъпна форма да удовлетворят възникващият у децата интерес към тези въпроси.
В/ Когато децата пораснат достатъчно, трябва да се говори с тях за това.
Г/ Най-добре е първо родителят да говори по тези въпроси с детето.

5. Трябва ли родителят редовно да дава джобни пари на детето?
А/ Ако поиска - трябва да му дава.
Б/ Най-добре е да му дава пари за определена цел и разходите да се контролират.
В/ Добре е да му дава пари за определен срок (една седмица или един месец), за да се научи детето да планира разходите си.
Г/ Когато е възможно, може понякога да му дава някаква сума.

6. Как ще постъпите, ако разберете, че вашето дете е обидило друго?
А/ Ще се разочаровам и ще се постарая да разговарям с обиденото дете.
Б/ Ще се опитам да изясня случая с родителите на другото дете.
В/ Децата сами ще се разберат помежду си, при тях обидите бързо се забравят.
Г/ Ще посъветвам детето си как да се държи в подобни ситуации.

7. Как се отнасяте към говоренето на “мръсни думи” ?
А/ Ще се постарая да обясня на детето, че в нашето семейство и въобще сред порядъчните хора това не е прието.
Б/ Това трябва да се пресече в зародиш! Да се прекъсне връзката с тези деца, които говорят “мръсни думи”.
В/ На това не трябва да се отдава голямо значение - все пак всички понякога употребяваме тези думи.
Г/ На детето трябва да се позволява да изразява чувствата си, независимо че понякога го прави по начин, който не ни харесва.

8. Дъщеря ви, която навлиза в пубертета, ви моли да я пуснете на вилата на нейна съученичка. Родителите на другото момиче няма да са там. Ще я пуснете ли?
А/ В никакъв случай. Ако децата искат да се повеселят, това трябва да става под надзора на родителите.
Б/ Възможно е, но ако зная, че приятелките й са порядъчни момичета.
В/ Тя е разумен човек, за да вземе правилно решение, но аз ще се безпокоя.
Г/ Не виждам причина да й забранявам.

9. Как ще реагират, ако разберете, че детето ви ви е излъгало?
А/ Ще се постарая да предизвикам у него чувство за вина и ще го разоблича.
Б/ Ако случаят не е много сериозен, няма да се занимавам с това.
В/ Ще се разстроя.
Г/ Ще се опитам да разбера защо ме е излъгало.

10. Смятате ли, че давате добър пример на вашето дете?
А/ Безусловно.
Б/ Старая се.
В/ Надявам се.
Г/ Не знам.
Отбележете вашите отговори в таблицата. Вашият стил е този, при който имате най-много съвпадения.

АВТОРИТЕТЕН СТИЛ
Вие разбирате и осъзнавате важната роля, която имате за определяне на характера на вашето дете, но признавате и правото му на саморазвитие. Трезво преценявате кои искания трябва да се задоволяват и кои - не. Готови сте да преразгледате своите позиции по отношение на възпитанието.

АВТОРИТАРЕН СТИЛ
Вие ясно си представяте какво трябва да бъде вашето дете и прилагате максимални усилия, за да постигнете това. Във вашите изисквания към детето вероятно сте много строги и неотстъпчиви. Може би на детето не му е приятно да бъде с вас.

ЛИБЕРАЛЕН СТИЛ
Вие високо оценявате способностите на вашето дете, прощавате му слабостите. Лесно общувате с него, доверявате му се, не сте склонни към забрани и ограничения. Не трябва ли да се замислите: по силите ли е на детето такава свобода?

ИНДИФЕРЕНТЕН СТИЛ
Проблемите на възпитанието на детето не са първостепенни за вас. Привърженици сте на тезата, че то трябва да се научи само да се справя с нещата от живота. А може би има нужда от вашата подкрепа и внимание?

Очакваме вашите коментари и въпроси!

Живял някога един момък. Отдавна бил погребал родителите си. Когато  дошло време да се задоми, си избрал хубава и разбрана жена. Чувал бил, че снаха и свекърва не се разбират и решил да изпита това твърдение. Казал на жена си: “За да нямаме проблеми,  майка ми ще живее в мазето и въобще няма да я виждаш. Би било добре обаче всяка сутрин да й носиш закуска, а всяка вечер – паничка от нашата храна.”
Така и станало. Изпълнявала снахата задълженията си, но започнало да й омръзва и взела да се оплаква на мъжа си. Тогава той й рекъл:
– Добре тогава – нищо няма да й носиш. Аз ще имам грижата.
Успокоила се жената, но минали още няколко месеца и тя не се въздържала:
 – Не мога повече да живея така с майка ти – много ме изнервя.
– Но ти не си я виждала! – отвърнал мъжът.
– Не ме интересува! Не мога да я понасям!
– Добре, жено – рекъл мъжът, – ела да ти покажа, че в мазето няма никаква свекърва, а просто съм сложил един пън, покрит със стари дрехи!
– Пън ли?! – възкликнала снахата – няма значение! Пън, не - пън  – щом е свекърва ВЪН!!!!!
_____________________________________
Замислете се само: думата “свекърва” няма умалителна форма, но може да бъде употребена като “свекървище”, което много наподобява (не само фонетично) на думата “чудовище”. Защо е така? Защо борбата между снаха и свекърва е толкова епична, ожесточена, и безкрайна?!
Психолозите са наясно: майката е първообразът на жената в мъжкото съзнание. Дори и да не си дава сметка,  подсъзнателно всеки мъж търси съпруга, която да отговаря на представата му за жената майка, а тази представа се изгражда в детството. Съвсем закономерно е в брака да се търсят такива модели на поведение, каквито е демонстрирала майката по отношение на семейното огнище: тя е оформила вкуса на детето си, създала му е критерии за добра домакиня, добра майка, добра съпруга. Дори и синът да не се разбира с майка си и между тях да има непримирими противоречия и конфликти, не се заблуждавайте – подсъзнателно той ви сравнява с нея.
Правило първо: В никакъв случай не се опитвайте да му противоречите – просто приемете т.нар. “швейцарска стратегия” – пълен  н-е-у-т-р-а-л-и-т-е-т!
Правило второ: Наивно и   безполезно е да се стремите да се съюзявате със свекърва си срещу собствения си съпруг. След време той може да прости на майка си за обявената война, но не и на вас – вие си оставате предател! Освен това, особено ако е единствен син – той  може да се почувства пренебрегнат, изоставен, необичан и да потърси любов (не майчина, разбира се) на друго място.
Правило трето: Още по-наивно е да се опитвате да злепоставяте или дисквалифицирате жената, която е пяла приспивни песни на любимия ви, превързвала е раните му, аплодирала е младежките му успехи и е посрещала с усмивка и снизхождение провалите му. На това поле вие не можете да й бъдете конкуренция! Все пак човек има само една майка (1).
Правило четвърто: Ако нещо в нейното поведение ви дразни, най-добре е още в началото на брака да сложите картите на масата и да регламентирате отношенията си с нея:
 мирно съвместно съществуване;
 без намеса в локалните междусъпружески войни;
 грижи и съвети  – при  поискване.
 Вие трябва да сте наясно, че брачният живот не тече с равното темпо на рейв-парти.  И когато брачната помпа започне да засмуква пясък, много често свекървата е в ролята на “синя каска”. Искате или не, водена от личен опит, добри намерения и  страст, тя се опитва да “помага” т.е. да решава споровете между двама ви. Това не трябва да се допуска! Но не се опитвайте да я отстраните от полесражението със словесни престрелки или безмълвни блокади. Когато вярват в правотата на мисията си – свекървите са сплотена бойна група и тежко ви, ако вашата се окаже водач на отряд за бързо реагиране – влиза първа и крещи!
Скандали, в които двете страни се държат като хора, цял месец били на сурово месо, не вещаят мирен изход.
Всъщност свекървата може да бъде много полезна – да полива цветята, докато ви няма, да пазарува и пере, да сготви за празника (защото тя готви в повечето случаи по-добре от вас(2)) , да гледа внуците, да държи буден бойния ви дух и т.н…
Извод: Свекървите са жени, родили синове.
Въпрос: Вие не искате ли да си имате момченце?

___________________________________________________

(1)…. а би  могъл да има няколко съпруги.
(2) Такова мнение споделят АНОНИМНО 87% от анкетираните български мъже в едно изследване от 2001 г.

Диана Димитрова
акушерка
магистър по психология

Всяка жена преживява бременността по различен начин. Отношението към този период и майчинството се оформя, от една страна, от взаимоотношенията с бащата в трудния период на пубертета, а от друга – от нагласите, утвърждавани въз основа на многобройни митове и легенди. Когато жената забременее, в мозъка й се създава т.нар. гестационна доминанта, която определя не само как тя ще се чувства през 9-те месеца, но и каква майка ще е. Доктор Герхард Родман описва 6 стила на преживяване на бременността и на подход към детето.

Адекватен стил. Това е стилът на жени с висока лична отговорност, които преживяват бременността си без излишни тревоги. Обикновено те имат хармонични отношения със съпруга си, бебето им е желано и очаквано. Такива бъдещи майки се регистрират в женската консултация веднага след установяване на бременността, стриктно изпълняват препоръките на наблюдаващия специалист, с желание посещават курсове за предродилна подготовка. През първото тримесечие може да имат периоди на лошо настроение, но през второто тримесечие емоционалното им равновесие се възстановява. Усещат детските движения около 16–20-ата гестационна седмица и за тях те са приятно преживяване. Към края на бременността тези жени стават умерено тревожни и за да се справят със страха, започват активно да се готвят за раждането на детето: пазаруват, четат, ходят на курсове. Децата им обикновено са спокойни, по-малко страдат от колики, а като възрастни демонстрират увереност, че могат да управляват живота си.

Тревожен стил. Когато открият, че са бременни, жените от тревожния стил започват да изпитват страх и безпокойство, които продължават през цялата бременност. В края на 9-те месеца тези състояния се задълбочават и страхът от раждането се засилва. В повечето случаи бременните имат проблеми в семейството, неудовлетворени са от работата си, близките си или от материалното си състояние. Често не могат да обяснят откъде идва тревогата им.
Тези жени усещат първите движения на плода сравнително рано. Изживяват обаче дълги периоди на съмнения, съпроводени от страх за здравето на бебето. Обикалят различни медицински специалисти и са особено податливи на внушения. Активно сърфират в Интернет форумите, което още повече повишава тревожността и съмненията им. Децата, които носят, са подложени на високите нива на стресовите хормони и те стават тревожни и предразположени към депресивни състояния. Обикновено този тип жени са свръхгрижовни майки, но възпитават много строго децата си. Стремят се тотално да ги контролират и непрекъснато се тревожат за здравето им. Децата им стават плахи и неуверени.

Еуфоричен стил. Този стил е характерен за хистерични жени и бременни, които дълго време са се лекували за безплодие. Бременността често се използва за манипулация на околните и особено на съпруга. Тези жени преживяват 9-те месеца в неадекватно приповдигнато настроение. Още щом видят двете чертички върху теста, започват да се хвалят наляво и надясно. Отрано се обличат като бременни и изискват от околните подобаващо внимание. Декларират прекомерно голяма любов към бъдещото дете, но преувеличават и натрапват на околните неразположенията, нормално съпътстващи бременността. Тези бъдещи майки изискват от околните специално отношение и изпълнение на всичките им капризи. Посещават често женската консултация и предродилни курсове, но не се вслушват в съветите на лекаря и изпълняват препоръките по-скоро формално. Понякога проявяват некритично отношение към възможните проблеми на бременността и майчинството. Посрещат първото движение на плода без особен ентусиазъм. Стават нетърпеливи и свадливи в края на бременността. Бебетата им са нервни, трудно преживяват коликите, често плачат, сънят им е неспокоен.
Често след раждането настъпват конфликти между съпрузите около възпитанието на детето заради предпочитания от тези майки снизходителен и свръхгрижовен родителски подход.

Игнориращ стил. Обикновено този стил се среща при бъдещи майки, които все още не са приключили с образованието си и учат или правят кариера. Сред тях могат да са както студентки, така и жени около 30-те. Първите отказват да ползват академичната отпуска и продължават да се явяват на изпити, да посещават дискотеки, да спортуват. Обикновено бременността им е непланирана. Посрещат я с досада или като неприятна изненада.
Като правило жените от втората група са утвърдени професионалистки и увлечени от работата си, често заемат ръководен пост. Бременността им е планирана, тъй като те са наясно с повишените рискове, които крие напредването на възрастта. От друга страна обаче, те не са склонни да променят житейските си стереотипи. Оправдават се, че нямат време да се регистрират в женската консултация и да я посещават редовно, не се придържат към съветите на медицинските специалисти. По-често са скептично настроени към курсовете за предродилна подготовка и ги пренебрегват. Долавят късно първото движение на плода и преживяват напредването на бременността като физическо неудобство и дискомфорт. Страховете им в края на 9-те месеца са свързани с личното благополучие и рядко засягат детето. Обикновено бебетата на тези майки са тихи, апатични, неконтактни. След раждането представителките на игнориращия стил по-често страдат от хипогалактия (намалено количество кърма), а грижите за бебето обикновено предоставят на други хора – детегледачка или баба. Като майки са емоционално дистанцирани от детето си, приемат го за даденост, с която трябва да се справят. Децата им израстват с усещането, че са нежелани и необичани и през целия си живот натрапчиво се стремят към признание и обич.

Амбивалентен стил. Към този стил принадлежат жените, които на съзнателно ниво приемат и одобряват бременността, но несъзнателно я отхвърлят. Повечето от тях са израснали без мъжко присъствие, трудно създават интимни връзки и се гордеят, че са феминистки. Посрещат бременността със смесени чувства. Често изпитват вина, че не могат напълно да й се зарадват. Страховете им са концентрирани около състоянието на нероденото и раждането. Тези бременни се стараят да живеят здравословно и да спазват съветите на медицинските специалисти, но ги терзае усещането, че все нещо не правят както трябва. Посрещат детските движения физически и емоционално противоречиво. Дълго се колебаят и трудно вземат решение за метода на раждане. Бебетата им обикновено идват на бял свят с по-ниско тегло и често боледуват. Възпитателният стил на амбивалентните майки е непоследователен и плах. Те са склонни да глезят детето си. То обаче бързо развива усет към пробойните във възпитателните методи на майка си и започва безмилостно да я манипулира. 

Отхвърлящо-депресивен стил. Жените от този стил посрещат бременността със силни отрицателни емоции, независимо дали е желана, или не. За тях тя е наказание, пречка и неудобство. Жената, мечтаеща да има дете, може да започне да твърди, че не го желае, че не вярва, че ще го износи и роди, че се страхува, че то може да умре при раждането. Тези бременни са изключително чувствителни към промените на тялото си. Следят стриктно теглото си, пазят диета, спортуват, подлагат се на множество козметични процедури, които да забавят следите от бременността. Те смятат, че състоянието им ги обезобразява, боят се да не загубят съпруга си, често плачат. Подобно поведение може да влоши отношенията с близките. За този тип бременни движенията на плода са източник на неудобство и неприятно чувство. Те “предлагат” на бебето си приливи на тъга, страх и неприязън. Децата им израстват затворени за заобикалящия ги свят, а околните често ги определят като чудаци и самотници.

В описаните типови характеристики всяка бременна жена може да познае част от себе си. Бъдещите майки са различни, но ги обединява майчинството. Добри или по-малко добри, те безспорно са благословени, защото продължават живота!

Диана Димитрова
акушерка
магистър по психология